10 ноември: Последните дни и часове на Тато
На 10 ноември 1989 година Централен комитет на Българска комунистическа партия официално приема и огласява подадената на предходния ден оставка на генералния секретар на партията Тодор Живков. Как се стига до отеглянето на първия и края на комунистическия режим, споделя уеб сайтът desebg.com.
Малко знае се, че Живков подхваща неочакван ход година по-рано - на 4 ноемрви 1988 година Той непринудено подава молба да бъде освободен като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, само че партийното управление я отхвърля:
„ Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия счита, че импортираната от другаря Тодор Живков молба за освобождението му като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет изобщо не би трябвало да се разисква. Такава молба не е настояща от всяка позиция и изключително в този момент, в този повратен за преустройството стадий. Широко известна е ролята на генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, създателят на Юлската идея за по-нататъшно създаване на социализма в Народна република България, за развиване и обогатяване на тази идея, неговата роля на уредник за практическото реализиране на преустройството в страната ни. Политбюро счита, че удовлетворяването на сходна молба би довело до огромни компликации и ще спъне преустройството в настоящия, решителен миг за неговото осъществяване. ”
78-годишният комунистически деспот е все по-изолиран към края на своята власт. Хората, виновни да го осведомят, към този момент недопускат неприятните вести да доближат до него. Началникът на Пето ръководство на Държавна сигурност – Управление сигурност и защита (УБО) ген. Георги Милушев споделя, че " обкръжението на Живков постоянно откликваше по нормалната скица: отгатвайки, че е обезпокоителен и се надява на опровергаване, всички омаловажаваха случая и го представяха в по-благоприятна светлина “.
„ Всичко бе строго програмирано – от по-ниските „ етажи “ нагоре се пропускаше единствено захаросана информация, която нямаше заплаха да затрудни храносмилането на висшия ешалон. Той от своя страна в допълнение я прочистваше от „ рискови детайлности “, преди да я сервира на Живков. Иначе всички се стремяха да му дават „ най-последни “ и „ най-свежи “ вести, само че постоянно след автоцензура “, показва ген. Милушев.
Основите на комунистическата система обаче стартират да поддават. Първите знаци за това са от 7 и 8 юли 1989 година Тогава в Букурещ се провежда заседание на Политическия съвещателен комитет на страните-членки във Варшавския контракт. На него руският водач Михаил Горбачов за първи път предлага превръщането на тази военна организация в политическа. На съвещанието дружно с Живков са Георги Атанасов, Петър Младенов и Добри Джуров.
Преди заветния Ноемврийски пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков напълно ясно схваща кой от комунистическите редици му се опълчва, а точно Петър Младенов, най-дългогодишният министър на външните работи (1971-1989). Същият, с който Горбачов се среща зад тила му, без той да знае в Букурещ през юли 1989 година
На 25 октомври Младенов излиза с отворено писмо до Централния комитет, с което демонстративно си подава оставката и афишира намерено противоречие с ръководството на Живков и го подлага на критика.
„ Истинските аргументи за раздразнението и грубостта на другаря Живков са в това, че той разбра, че докара страната до дълбока икономическа, финансова и политическа рецесия, че със своята политика на престореност и дребни хитрувания, целяща той и семейството му да задържат обезателно и колкото може по-дълго време на власт, съумя да изолира България от света ", написа Младенов в своето писмо.
Ден след позицията на външния министър, пред градинката на „ Кристал “ членове на сдружение „ Екогласност ” събират подписка от жителите против хидро плановете „ Рила ” и „ Места ”, която да бъде импортирана в Народното събрание. Държавна сигурност използва мощ, с цел да разпръсне протестиращите.
На 8 ноември Тород Живков се среща с членовете на висшия партиен ешалон Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. По време на диалога първият в Българска комунистическа партия пита " дали не е добре да си подаде оставката ". Тримата подкрепили това негово решение и го убеждавали, че отдръпването му ще протече безполезнено.
„ Целта беше с подмяната на Живков да дадем опция на партията да изправи всички тия кривици в стила и методите на управлението. Те бяха вследствие на едноличния диктат от негова страна ", разказва срещата Добри Джуров.
В същия ден генералният секретар на Българска комунистическа партия се среща и със руския дипломат Виктор Шарапов. „ Съюз на съветските социалистически републики фактически изигра избрана роля в събитията от 1989… Тогава Съветският съюз единствено даде образец за демократично преустройство… Ние приехме с задоволство измененията ”, ще съобщи Шарпов няколко години по-късно.
На 9 ноемрви от 17 часа започва заседанието на Политбюро, на което Живков си подава оставката. За негов правоприемник е препоръчан Петър Младенов, чиято кандидатура е съгласувана с Москва. Генералният секретар разказва съвещанието по този начин:
" Издигната кандидатура на Петър Младенов в Политбюро очевидно се посрещна с съмнение от страна на някои присъстващи. Реших да не заигравам и да не се възползвам от създалата се обстановка. Взех още веднъж думата и изложих мнението, че ще бъде вярно всички да се обединим към кандидатурата на Петър Младенов ".
След оставката на Тодор Живков, новият първи Петър Младенов вика при себе си началника на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Георги Милушев. По време на срещата при тях влиза руският дипломат:
„ В това време влезе Виктор Шарапов. Понечих да си потегли, само че ме задържаха. Посланикът заяви, че към този момент е разговарял с Москва – оттова приветствали решението за издигане на кандидатурата на Петър Младенов, който познавали като добър и правилен другар на Съветския съюз “, споделя по-късно ген. Милушев.
Малко знае се, че Живков подхваща неочакван ход година по-рано - на 4 ноемрви 1988 година Той непринудено подава молба да бъде освободен като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, само че партийното управление я отхвърля:
„ Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия счита, че импортираната от другаря Тодор Живков молба за освобождението му като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет изобщо не би трябвало да се разисква. Такава молба не е настояща от всяка позиция и изключително в този момент, в този повратен за преустройството стадий. Широко известна е ролята на генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, създателят на Юлската идея за по-нататъшно създаване на социализма в Народна република България, за развиване и обогатяване на тази идея, неговата роля на уредник за практическото реализиране на преустройството в страната ни. Политбюро счита, че удовлетворяването на сходна молба би довело до огромни компликации и ще спъне преустройството в настоящия, решителен миг за неговото осъществяване. ”
78-годишният комунистически деспот е все по-изолиран към края на своята власт. Хората, виновни да го осведомят, към този момент недопускат неприятните вести да доближат до него. Началникът на Пето ръководство на Държавна сигурност – Управление сигурност и защита (УБО) ген. Георги Милушев споделя, че " обкръжението на Живков постоянно откликваше по нормалната скица: отгатвайки, че е обезпокоителен и се надява на опровергаване, всички омаловажаваха случая и го представяха в по-благоприятна светлина “.
„ Всичко бе строго програмирано – от по-ниските „ етажи “ нагоре се пропускаше единствено захаросана информация, която нямаше заплаха да затрудни храносмилането на висшия ешалон. Той от своя страна в допълнение я прочистваше от „ рискови детайлности “, преди да я сервира на Живков. Иначе всички се стремяха да му дават „ най-последни “ и „ най-свежи “ вести, само че постоянно след автоцензура “, показва ген. Милушев.
Основите на комунистическата система обаче стартират да поддават. Първите знаци за това са от 7 и 8 юли 1989 година Тогава в Букурещ се провежда заседание на Политическия съвещателен комитет на страните-членки във Варшавския контракт. На него руският водач Михаил Горбачов за първи път предлага превръщането на тази военна организация в политическа. На съвещанието дружно с Живков са Георги Атанасов, Петър Младенов и Добри Джуров.
Преди заветния Ноемврийски пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков напълно ясно схваща кой от комунистическите редици му се опълчва, а точно Петър Младенов, най-дългогодишният министър на външните работи (1971-1989). Същият, с който Горбачов се среща зад тила му, без той да знае в Букурещ през юли 1989 година
На 25 октомври Младенов излиза с отворено писмо до Централния комитет, с което демонстративно си подава оставката и афишира намерено противоречие с ръководството на Живков и го подлага на критика.
„ Истинските аргументи за раздразнението и грубостта на другаря Живков са в това, че той разбра, че докара страната до дълбока икономическа, финансова и политическа рецесия, че със своята политика на престореност и дребни хитрувания, целяща той и семейството му да задържат обезателно и колкото може по-дълго време на власт, съумя да изолира България от света ", написа Младенов в своето писмо.
Ден след позицията на външния министър, пред градинката на „ Кристал “ членове на сдружение „ Екогласност ” събират подписка от жителите против хидро плановете „ Рила ” и „ Места ”, която да бъде импортирана в Народното събрание. Държавна сигурност използва мощ, с цел да разпръсне протестиращите.
На 8 ноември Тород Живков се среща с членовете на висшия партиен ешалон Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. По време на диалога първият в Българска комунистическа партия пита " дали не е добре да си подаде оставката ". Тримата подкрепили това негово решение и го убеждавали, че отдръпването му ще протече безполезнено.
„ Целта беше с подмяната на Живков да дадем опция на партията да изправи всички тия кривици в стила и методите на управлението. Те бяха вследствие на едноличния диктат от негова страна ", разказва срещата Добри Джуров.
В същия ден генералният секретар на Българска комунистическа партия се среща и със руския дипломат Виктор Шарапов. „ Съюз на съветските социалистически републики фактически изигра избрана роля в събитията от 1989… Тогава Съветският съюз единствено даде образец за демократично преустройство… Ние приехме с задоволство измененията ”, ще съобщи Шарпов няколко години по-късно.
На 9 ноемрви от 17 часа започва заседанието на Политбюро, на което Живков си подава оставката. За негов правоприемник е препоръчан Петър Младенов, чиято кандидатура е съгласувана с Москва. Генералният секретар разказва съвещанието по този начин:
" Издигната кандидатура на Петър Младенов в Политбюро очевидно се посрещна с съмнение от страна на някои присъстващи. Реших да не заигравам и да не се възползвам от създалата се обстановка. Взех още веднъж думата и изложих мнението, че ще бъде вярно всички да се обединим към кандидатурата на Петър Младенов ".
След оставката на Тодор Живков, новият първи Петър Младенов вика при себе си началника на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Георги Милушев. По време на срещата при тях влиза руският дипломат:
„ В това време влезе Виктор Шарапов. Понечих да си потегли, само че ме задържаха. Посланикът заяви, че към този момент е разговарял с Москва – оттова приветствали решението за издигане на кандидатурата на Петър Младенов, който познавали като добър и правилен другар на Съветския съюз “, споделя по-късно ген. Милушев.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ